В началото на седмицата Русия включи министър-председателката на Естония Кая Калас в списъка с издирвани лица.

...
В началото на седмицата Русия включи министър-председателката на Естония Кая Калас в списъка с издирвани лица.
Коментари Харесай

Москва увеличава списъка с издирвани рушители на съветски паметници в чужбина

В началото на седмицата Русия включи министър-председателката на Естония Кая Калас в листата с издирвани лица. На 13 февруари ТАСС съобщи, че „ против премиера на Естония Кая Калас и държавния секретар Таймар Петеркоп е образувано дело за унищожаване и повреждане на паметници на руски бойци. Те се търсят в границите на това дело “.

В листата е включен също литовският министър на културата Симонас Кайрис, заяви съветската самостоятелна медия „ Медиазона “. Тя е анализирала данни за търсени от Москва лица въз основа на информация на уеб страницата на съветското вътрешно министерство.

Говорителката на външното ведомство в Москва Мария Захарова написа в „ Телеграм “, че естонците са били добавени към листата поради „ закононарушения против паметта на тези, които освободиха света от нацизма и фашизма “, отбелязва изданието „ Политико “. Захарова прибавя, че „ Трябва да бъде потърсена отговорност! И това е единствено началото “.

Във вторник представителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели пред публицисти, че „ това са хора, които носят отговорност за решения, които всъщност са опозоряване на историческата памет. Това са хората, които подхващат враждебни дейности както против историческата памет, по този начин и против нашата страна “, цитира го „ Политико “.

В пост в „ Екс “ Калас написа, че „ това деяние на Русия не е изненадващо “ и че „ това е следващо доказателство, че аз правя това, което е вярно – мощната поддръжка на Европейски Съюз за Украйна е триумф и той уязвява Русия “.

„ Политико “ отбелязва, че Калас е ревнив критик на Русия поради нашествието й в Украйна и приканва страните от Европейски Съюз да не престават да поддържат Киев и „ да изпращат обръщение на Русия, че не може да завоюва нито да пречупи волята на украинците “.

В отговор на съветската глоба водачи на страни от Европейски Съюз незабавно показаха поддръжката си за Калас. Испанският министър председател Педро Санчес написа, че „ ходът на Путин е следващо доказателство за вашата храброст и за водачеството на Естония в отбрана на демокрацията и свободата. Испанският народ и Европа ви поддържат “.

Според „ Медиазона “ в листата на Москва има и 59 латвийски парламентаристи.

Мотивът на Кремъл да разгласи за търсене европейски представители, отбелязва Франс прес, са обвинявания против политици от трите балтийски републики и Полша във неприязън към Русия заради другия взор върху събитията от историята на техните връзки. „ Действията на Руската федерация не са изненадващи, тъй като това е нормалната й тактичност за заплашване “, уточни Калас в изказване и даде обещание да продължава да се бори и против „ съветската агитация “.

„ Няма да мълча, ще продължа да поддържам уверено Украйна и да се изричам в интерес на европейската защита “, съобщи министър-председателката на Естония.

Агенция Франс Прес обръща внимание, че  трите балтийски републики, които са членки на ЕС и НАТО, се опасяват от военните упоритости на Кремъл и считат, че Съюз на съветските социалистически републики ги е окупирал, до момента в който Москва вижда себе си като освободителка и счита всевъзможен различен метод за „ подправяне “ на историята, което в Русия се квалифицира като закононарушение.

През последните години монументи, наследени от Съветския съюз след Втората международна война, бяха демонтирани в Литва, Латвия, Естония и Полша в знак на отменяне на руския интервал.

На 14 февруари Министерство на външните работи на Литва подаде протестна нота до Москва поради слагането на министъра на културата Кайрис и други политици в лист с търсени от Русия лица, съобщи Ройтерс. Оглавяваното от Габриелюс Ландсбергис ведомство излезе с изказване, че „ тези съветски решения опонират на общоприетите правила на интернационалното право, симптом са на старания да се фалшифицира предишното и демонстрират пренебрежение към историческата памет в Литва “.

Интересно е, че единствено два дни по-късно – на 16 февруари, съветският външен министър Сергей Лавров заяви на пленарно съвещание на конгрес на покровители на битката със актуалните форми на колониализъм „ За свободата на нациите “, че по света към момента има 17 територии, следени от някогашни метрополии и тяхната взаимозависимост би трябвало да бъде прекъсната със взаимни старания. Лавров акцентира, представен от ТАСС, че Москва предлага изработването на единни подходи на международното болшинство за схващане на неоколониализма, както и довеждане докрай на започнатата от руската дипломация в Организация на обединените нации работа по деколонизацията.

Според Радио „ Дойче веле “ на уеб страницата на съветското Министерство на външните работи има тъкмо 96 752 имена на търсени лица, търсени от руското правораздаване. В базата данни попадат стотици чужденци, в това число украински бойци и бойци от украинския задграничен легион. Има и 160 политици, законодатели и цивилен чиновници от балтийските републики, Полша и Украйна.

В отговор на нахлуването на Русия в прилежаща Украйна латвийският парламент гласоподава за унищожаване на всички останали досега в републиката монументи от руско време, издигнати в символ на респект към Великата отечествена война, както е известна Втората международна война в Русия.

Това е задоволително съображение съветското вътрешно министерство да прибави 83 латвийски депутати, в това число някогашната вътрешна министърка Мария Голубева, в листата с търсените лица, отбелязва Дъждовни води.

В Литва премахването на руските монументи стартира в края на 90-те години, а последните бяха демонтирани през 2022 година Естония също отстрани руски монумент. Реакцията на тези дейности бяха изолирани митинги, показва Дъждовни води.

Спорът за руските монументи не е единствената причина избрани хора да се окажат част от този черен лист на Русия, регистрира немската медия. Руският президент Владимир Путин неведнъж е подлагал на критика отношението към рускоезичните малцинства в Латвия и Естония, написа Дженифър Палке за Дъждовни води. И двете страни последователно изключват обществената приложимост на съветския език, а образованието се прави от ден на ден извънредно на националния език. Притежателите на съветски паспорти, които желаят да продължат да живеят в Латвия, би трябвало да положат изпит по латвийски. Ако не го устоят, ще бъдат експулсирани, даже да са прекарали целия си живот в Латвия.

Според авторката на Дъждовни води този лист на Русия обслужва съветския държавен глава Владимир Путин в навечерието на почналата предизборна акция за вота през март. Путин желае да покаже, че се застъпва за руснаците и вкъщи, и в чужбина и се стреми да се показа като мощен и решителен водач, който не се колебае да обтегне в допълнение връзките с балтийските републики.

Списъкът служи и за описване на облика на „ враждебната “ Европа, която поддържа Украйна, добавя Дъждовни води.

Показателно е също, че преди месец съветската Държавна дума одобри декларация по отношение на самодейността за унищожаване на паметника „ Альоша “ в Пловдив, заяви ТАСС. На първото си пленарно съвещание от пролетната сесия Думата осъди самодейността за разглобяване на руския паметник в България. В декларация се показва, че „ Депутатите от Държавната дума на Федералното заседание на Руската федерация показват извънредно отвращение по отношение на провокативното и цинично предложение на членове на Общинския съвет на Пловдив от партия „ Демократи за мощна България “ (ДСБ) за демонтиране до края на 2024 г. на паметника на руския войник-освободител „ Альоша “… Поредната безразсъдна враждебна постъпка на представителите на партия ДСБ е очевидна проява на надменно отношение към историята на страната им, лицемерен опит за опозоряване на общата историческа памет на нашите приятелски нации, маниакално обезверен опит да се принизи героичният героизъм на руските бойци, решаващият принос на Съюз на съветските социалистически републики и руския народ в битката с нацизма по време на Втората международна война “.

Руските депутати допълват, че „ Развихрилата се на Запад варварска война с паметниците от руската ера всъщност е удостоверение за малоценността и безпомощността на сегашните западни така наречен елити, които постоянно показват цялостна непросветеност и некадърност да се оправят с основни въпроси от вътрешния и интернационалния дневен ред “, цитира ТАСС признатия на 16 февруари 2024 година документ.

ТАСС цитира и ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин, че ще има последици за управляващите в Пловдив, в случай че одобряват решение за ремонт на паметника „ Альоша “.

По-малко от седмица по-късно заместник-председателят на съветския клон на Комитета по правата на индивида към Организация на обединените нации Иван Мелников, който е и шеф на Фондацията за отбрана на националното историческо завещание, насочи молба към генералната директорка на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) Одре Азуле да не разрешава премахването на паметника „ Альоша “ в Пловдив, предаде ТАСС.

Мелников написа, представен от ТАСС, че упорства да бъдат подхванати дейности „ по отношение на настояването за отбрана на паметниците на освободителите от Съветската войска и да се повдигне пред управляващите в България въпросът за разискване на дейностите по премахването на паметниците на воините освободители и на неприемливите нарушавания на интернационалното право, а по този начин също и нарушаването на правата на националните малцинства и реабилитацията на нацизма “.

Успоредно с това предишния месец в съветския сибирски град Барнаул беше открит следващ „ Сталин център “. Целта му, както и на досегашните в Пенза и Бор, е да бъде възвеличен комунистическият деспот, оповестява Си Ен Ен. Паралелно с забележимото увеличение на броя на статуите на Сталин на територията на цяла Русия, показва в разбор на уеб страницата си американската медия, центровете „ Сталин “ наподобява утвърждават банален разказ: Кремъл оправдава „ Вожда “, написа изследователката на Русия Джейд Макглин за Си Ен Ен.

 

Анализаторката акцентира, че центровете „ Сталин “ се появяват в разнообразни райони не като спуснати от горната страна начинания, а като самостоятелен почин на предприемач болшевик или като акция на локално ниво. Според самостоятелния социологически център „ Левада “, от 2012 година насам Сталин непроменяемо оглавява съветската ранглиста за най-велика историческа фигура на всички времена и нации. Също от 2012 година в Русия са се появили над 100 паметника на Сталин.

В разбора на Си Ен Ен се акцентира, че подходът на Путин към Сталин е двузначен и обгръща както просталинските, така и антисталинските настройки в съветското общество. За задачата „ се замазва “ без да се отхвърля, широкомащабният гнет на руския деспот. През 2017 година Путин откри първия монумент на жертвите на сталинистките репресии в Москва: Стената на скръбта. По време на откриването президентът съобщи: „ Ние не би трябвало в никакъв случай повече да тласкаме обществото към рисковата пропаст на разделянето “, цитира го Си Ен Ен.

През неговите 24 години на власт риториката на Путин за Сталин остава относително поредна, разяснява американската медия. Той не отхвърля закононарушенията на Сталин, само че по-скоро се пробва да отклони вниманието от тях; признава ужасите на ГУЛаг и всеобщите репресии, само че в това време упорства, че паметта за тези закононарушения не би трябвало да засенчва достиженията на сталинизма. Неговият мироглед е, че напъните за прекалено „ демонизиране “ на Сталин са част от офанзивите против Русия.

Си Ен Ен обаче акцентира, че затварянето на мрежата от самостоятелни неправителствени организации „ Мемориал “ през 2021 година (която документираше нарушавания на човешките права изключително по време на Големия терор) и неотдавнашното унищожаване на паметните плочи по фасадите на жилищни здания с „ последния адрес “ на репресирани лица, изпратени в ГУЛаг, сигурно са били инициирани от централната власт.

Целта е заличаване на следи за човешката цена на сталинистките репресии. Това обаче може да се преглежда, посочва Джейд Макглин, като опит за елиминиране на доказателства за закононарушенията на силите за сигурност, в които са корените на кариерата и властовата база на Путин. В края на краищата мисълта за индивидуалните жертви води до мислене и за самостоятелните причинители, заключава Макглин.

Изличаването на персоналните знаци за ГУЛаг и Големия гнет би трябвало да бъде обсъждано в границите на метода, по който Кремъл използва историята и митовете, с цел да оправдае режима на Путин и войната на Русия против Украйна, както и статута на страната като велика мощ, обобщи Си Ен Ен.

Не би трябвало да се не помни обаче, отбелязва медията, че има и значими разлики сред режима на Сталин и този на Путин, отвън разликата в мащабите на осъществяваните репресии. Според Джейд Макглин най-очевидната разлика е, че сталинизмът е бил надълбоко мобилизираща идеология, която е желала да сътвори нов човек и е подхванала невиждана по мащаби и скорост индустриализация. В Русия на Путин обаче, държавното управление предизвиква ритуалния национализъм и политическата незаинтересованост, счита американската анализаторка.

Въпросът за позицията на Путин във връзка с сталинизма допуска, че той надалеч не е всесилен подстрекател на фетиш към Сталин, а манипулативен началник на разнопосочни публични настройки „ за “ и „ срещу “ Сталин. Путин се пробва да ги балансира и да ги слее в управляем и сплотяващ народен разказ, заключава Макглин.

На този декор в Русия се мисли и за други монументи. Вече е в ход план за създаване на монумент на починалите при украински обстрел поданици на съветската Белгородска област, съобщи ТАСС като цитира губернатора Вячеслав Гладков. Монументът ще е по план на скулптора Андрей Коробцев, основател на мемориалния комплекс „ Курска борба “.

novini.bg

Източник: bunt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР